planinska (Димитрина Станчева)
110 22
27.12.2005 г., 23:39 ч.

Нечакан гост 

  Поезия
1219 0 4
             Нечакан гост почука на вратата ми,
             тъй плах, невзрачен, неуверен,
             с ръце треперещи от студ,
             а тялото -  пропито в самота.

             Нечакан гост - дали да го приема,
             страхувах се да го погледна във очите,
             очи, в които пламъче гореше -
             аз нямах право да го угася.

             Приседна тихо до сърцето ми, 
             но там усети сам студ,
             опита да надникне във душата ми -
             потръпна от нечакана тъма.

             Нечакан гост почука на вратата ми, 
             нечакан гост - била е Любовта.
             ...Ако един живот ми стига за това, 
             ще се науча ли да съм щастлива?            

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина е трудно да обичаш, а още по-трудно е да си щастлив. Е, аз ще опитам.
  • Браво!Невероятен стих...Любовта наистина идва сама
  • Наистина е така, любовта идва сама, но трябват рьце и сърце, които да я тьрсят и посрещнат като скьп подарьк от сьдбата. От мен 6-ца
  • Точно така. Много правилно казано.
    Човек може да бъде щастлив, само ако го иска!
    Ако не иска - никой не може да му помогне, и няма право да се оплаква.
Предложения
: ??:??