НЕЧИЕ ОТСЪСТВИЕ
Разрошеното утро в светла риза
връхлита безпардонно изведнъж.
Опечалени сенки се изнизват –
като рисунки от асфалта
в дъжд.
Навън се разлюлява ден лудуващ,
събуден от внезапен дрезгав вик.
Порозовели облаци пътуват.
Въздъхва с горест нецелунат миг.
От нечие отсъствие ранена,
побягва просълзена тишина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация