11.05.2011 г., 9:43 ч.
Нечие отсъствие
812
0
0
НЕЧИЕ ОТСЪСТВИЕ
Разрошеното утро в светла риза
връхлита безпардонно изведнъж.
Опечалени сенки се изнизват –
като рисунки от асфалта
в дъжд.
Навън се разлюлява ден лудуващ,
събуден от внезапен дрезгав вик.
Порозовели облаци пътуват.
Въздъхва с горест нецелунат миг.
От нечие отсъствие ранена,
побягва просълзена тишина ...
Разрошеното утро в светла риза
връхлита безпардонно изведнъж.
Опечалени сенки се изнизват –
като рисунки от асфалта
в дъжд.
Навън се разлюлява ден лудуващ,
събуден от внезапен дрезгав вик.
Порозовели облаци пътуват.
Въздъхва с горест нецелунат миг.
От нечие отсъствие ранена,
побягва просълзена тишина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Димитър Луканов Всички права запазени
Предложения
-
-
Апостоле, ще помълчим пред теб. Тъй шумно е човешкото ни време. Търкаля се в безкрайния си жлеб от х...
-
Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
-
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
