7.01.2019 г., 20:34 ч.
Нечут монолог
Зад всяка мисъл нищото наднича.
Едреят кухините - то ги всмуква.
На себе си не мога да приличам
след толкова години дълга скука.
И драконът на сенките приижда
от залеза на изгреви изсечен.
Спасява ме, че още не ме вижда.
Но туй ме прави още по-обречен.
Едреят кухините - то ги всмуква.
На себе си не мога да приличам
след толкова години дълга скука.
И драконът на сенките приижда
от залеза на изгреви изсечен.
Спасява ме, че още не ме вижда.
Но туй ме прави още по-обречен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Младен Мисана Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
