МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
17.05.2020 г., 12:23 ч.

Недадената непревзетост 

  Поезия
527 3 3

Ще седна, щом предлагаш стол.

Ше сложа уморените си кости

на дунапренен, мек престол.

Ще поостана – щом приемаш гости.

 

Не ме жалѝ! Почувствах се добре.

Не страдам от излишна гордост.

В уютното ти, тъмно сепаре

ще се усмихвам с изветряла горест.

 

Бях просякиня. В скъсан чул

на прага ти застанах. Смешна

навярно съм. Не си ли чул,

че любовта е лудост грешна?

 

Повика ме и някъде далеч

отекна гръм, светкавица отсече

живота между нас с двуостър меч.

Притихна после. Времето изтече

 

в небеснобистър порив на плътта

и в срещата кармична на душите.

Преситена е с бури пролетта.

И в нас. Нали ми каза – не отлитай!

 

И ето ме – потръпвам в яростта

на чувствата ти като тънък пламък,

готова всеки миг да отлетя.

Нали за дълга обич ме покани?

 

Защо тогава страдаш, аз – мълча?

И ако с теб се преповторим

със стария финал – ще отзвуча!

Търси си нова, по-спокойна...

                                                    орис!

 

 

16.05.2020

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??