Не закачай Луната на моя прозорец. Нека свети за другите. Аз ослепях. Дълго взирах се в нея и и говорех, ала нейните тайни до днес не разбрах.
Не ми подарявай букет от комети. Те изпадаха всички в твойте крака. Ти потъпка ги, сякаш на заем са взети, като чужди в градината полски цветя.
Не кръщавай планетата с моето име. Не сънувай два ангела бели в нощта. Ако можеш... ей тъй, със достойнство иди си, но... не казвай, че няма любов на света.
Не помни, че съм плакала дълго за тебе. С усмивка го правех. Да не боли. Безразличната маска пред тебе си сложих, но... в живота ми труден - най-важен бе ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Силна емоция носи този стих!
Прегръщам те силно!