22.12.2007 г., 19:52 ч.

Недей 

  Поезия » Любовна
5.0 / 4
642 0 5
Недей

Знам, че ни е грешна любовта,
от тебе трябва да си тръгна,
недей проронва ти сълза,
недей ме кара да се върна.

Недей, не можеш ли да разбереш,
че и мене много ме боли,
че не бива да ме спреш,
Господ няма да ни го прости.

Недей ме целува и не ме моли,
и аз не искам да си тръгвам,
недей сега, недей плачи,
не искай аз да те прегърна.

Не хващай моите ръце,
недей, че много ще боли.
Ти си само в моето сърце,
ала твоето се дели.

Моля те, не ме прегръщай,
не пробождай моето сърце...
Тръгвай си - не се обръщай!!! -
Не запомняй моето лице!!!

21.07.2004

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
  • ... нещо май ти липсва. И личи си: - в уискито „за твоя сметка” пак; - в мисълта за пух и белезници;...
  • Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Още произведения »