Недей да чукаш ти на моята врата.
Недей да идваш - вече няма я страстта.
Отивай си! Затворени за теб са моите очи.
Забравих те - там някъде сред купчина стъкла.
Без теб ще тръгна след угасналите спомени.
Сама ще бродя по утихналите улици.
Ще се намеря някак си -
дори да съм изгубена...
Разбрах го - ти не си ми нужен вече.
Недей да идваш!
Късно е за всичко...
Моля те! Върви си!...
© Сиана Петкова Всички права запазени