Нима ще питаш мен какво е болка,
та ти вървеше в моите следи?!
А колко време извървяхме, колко
пътеки стръмни в острите скали?!
Макар усмивка да краси лицето,
аз виждам жалост в твоите очи.
До безграничност пълно е сърцето
с любов и нежност. Моля те поспри,
недей да питаш мен, какво е болка –
та ти си още жива ... в тоя свят.
Във който, щом споделяш щедрост с просяк –
ограбва те … и пак не е богат!