Помниш ли? ...
Сякаш с теб векове ни делят...
Днес сърцата мълчат. Не признават.
Но Неделите, Боже, как само болят!
И как бавно и тъжно минават...
Още гледам Луната преди да заспя,
и тежат всички тайни в гърдитe.
И на листа бял пак всичко ще споделя.
После ще го заключа. В очите.

Помниш ли?...
Колко много откраднати мигове,
колко хиляди други пропуснати...
Колко истини, вплетени тъжно във стихове,
колко много лъжи върху устните...
И мечти, разпилени по морския вятър,
и целувки, и страст ненеситна...
Недоверие... Ревност... Сбогуване... Театър...
Всеки в своята бездна политна!

Помниш ли?...
Аз те помня! И всяка Неделя
ти възкръсваш под моята ръка.
Може би някой ден верен път ще намеря.
Дотогава - потъвам в нощта.
Ще разпръсна тъгата по вятъра тих,
ще отмине денят мълчаливо...
Любовта ще заключа в поредния стих.
Утре ден е за роли. Щастливи.

Павлина Соколова

'2012