Събуди ме с целувка, с кроасан и кафе.
Нека боси и рошави срещнем зората.
Подари ми усмивка. Даже по-добре две.
Замълчи. УсетИ любовта в тишината.
Сто години напред бих живяла така...
Виж, в прозореца утрото каца щастливо.
Аз посягам за захар. И твойта ръка
се докосва до моята. Е, не е ли красиво?
Стига бързане, бръснене, грим, облекло,
изключи телефона и "Нова програма".
Нека малко забравим за всяко "защо,
как, къде" ... И да бъдеме двама. ...