През своботното ми време
за нищо не ми дреме.
Брат ми на леглото се е изтегнал
и за лаптопа ръце е протегнал.
Аз гледам за училище да понауча
или да измъкна на джипа ключа,
само и само да покарам,
най-вече от двора успешно да го изкарам.
Мама с метлата минава
и на всеки, който мине, му се скарва.
Гледа да е чисто,
но след котката става и петнисто.
Кучетата ни с други се разправят
и цялата махала разлайват.
Котките ни се боричкат,
а после в боклука се ровичкат.
Музика от телефона в ушите ми кънти,
а дядо около всички отново слухти.
Леля мрънка за нещо сладко,
но получи шамар от моя батко.
Донякъде забавно е да си дете,
посрещащо живота с разперени ръце.
В Неделя си е много сладко
да си с мама, татко, батко.
© Вики Христова Всички права запазени