Неделя
Вятърът ми каза, че те няма.
Оставила и пристан, и постеля.
А лятото отдавна е изпратено.
И крия страховете си. В неделя.
От слънцето във речните корита
е скрита песента ми за прощаване.
Небето някъде сега изтича,
да моли и да плаче за оставане.
И сенките на цялото ни минало
крещят неистово за връщане.
От самотата ехото е вземало ...