Не вдигаш телефона
на непознат номер,
страх те е от кучета,
пиеш вино от кутия,
животът те третира
като лампа без крушка,
пръстена на ръката
не е годежен,
тортата не е сладка
и този месец ставаш
с една година по-сам.
Не са те питали добре ли си
от миналия август.
Разпадаш се,
зениците ти не помръдват,
вече не те вълнува обичането.
И миналото е толкова скучно.
Ставаш все по-студен
и все пò не себе си.
Отчаянието е прехвалено,
по-добре се обеси в неделя.
© Ивона Иванова Всички права запазени