Забравена, празна и стара,
продънена бъклица – страх...
Пияна, разголена вяра
с прехапани устни от смях...
Строшени парченца - съмнения,
задраскана с мисли – съдба...
Желания неокосени,
захвърлен сърп на тъга...
Недоразплетени сънища,
недоизпити мечти...
Недосъбудено бъдеще,
недоцелуван стих...
© Веселка Стойнева Всички права запазени