Недоизказани мисли,
неизречени думи -
чувства, истини,
или дребни лъжи,
скрити, притиснати...
Под камък корена лежи.
Жаден е -
не достига до него вода.
Гладен е -
под камъка няма земя.
Студ го обзема -
слънце няма, топлина.
Миг, след миг...
животът е преминал.
Последен,
но ненужен вик,
в пясъка застинал.
Имаше ли те?
Бил ли си
в битки и страдание?
Любил ли си,
или мразил?
Тишина... Мълчание...
Пустиня...
вместо човешка душа.
14 04 2019
© Надежда Борисова Всички права запазени