Какво ли мъти ù главата,
в греховни постели разлистена?
Мак връз челото, нектар по устата
лъжовна, любовна и искрена...
Дрехите сваля – есен същинска –
знойна реколта в коси златоруйни...
Какво ли постига в ревност детинска
с коне необяздени – диви и буйни?
Какво ли мъти ù главата?
Едва открила горски аромати,
Тя пръсти шмугва в билките, в земята,
и всеки ден си тръгва все по-непозната.
Коя е тя, запомних ли я с времето?
В плитките ù имаше янтар...
А днес, понесла гордо бремето,
сама на себе си е станала товар.
А беше мойто мъничко момиче.
А беше... беше капка и сълза...
И след безлунна нощ недообичана
пред моя взор посърна... и узря...
© Хриси Саръова Всички права запазени