1.08.2012 г., 18:17 ч.

Недообичана 

  Поезия
861 0 1
Не се страхувам ти да ме докоснеш,
не ме боли от повечето допири,
не ме скверниш, но омагьосваш,
попиваш бавно, чак до костите...
Не се страхувам пак да те попитам
кой си и защо се спираш,
ще ме завихриш в урагана от емоции
и безмълвно ще си заотиваш...
Не се страхувам да ти кажа, че съм ничия,
одавна знаеш, че не спирам и на гарите,
за мен си чувал как съм тичала
по мостове, изгаряйки преградите... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Предложения
: ??:??