когато нощем в тъмнината търсиш
имената на тръстиките
поникнали върху очите ти
невярваща във смислите
на недооткрити континенти
на картите родени в сънища
намираш ги в неизживяното
от непорасналото време
в оня непорочен аромат на цъфнали бадеми
и въгленче във зимна вечер
затваряш се в кръга
на непростимото отсъствие ...