Тихо е, когато те забравям
и безумно трудно да се чуя.
Зад гърба мечтите си оставям
и тръгвам някъде, за да се скрия.
Следвам спомени и ги мълча,
заключвам думите при тях.
Изговорихме я таз съдба,
а аз отново нищо не разбрах.
В тишината чувам само стих,
напомнящ за теб и за света,
в който себе си открих
и пуснах там цялата душа. ...