Самата смърт не е тъй страшна, колкото страхът, че предстои. Замислиш ли се, може и да е прекрасна - спасява те от всичките беди. Заспиваш и не се събуждаш вече, сънувайки най-дългия си сън, така си мислят, но ти отгоре гледаш как твойте стихове все още се четат. Как твойте песни някой още пее и чак тогава ще склопиш очи за вечен отдих и за таз почивка, що дълго чакал си след толкоз бурни дни. Не се страхувай, недописаните песни след тебе някой друг ще продължи, затуй се казва, щом те няма вече - във мир и във покой почивай ти! А може би след хиляди години в поет пак да се преродиш! Сега почивай и събирай сили - след хиляди години ще твориш!
Че защо да се боим от смъртта? Когато нас ни има - тя не съществува! Кога тя ще се появи, няма да узнаем, защото няма да ни има! Не е ли така? Поздрави за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.