Недоразумение

(сценичен етюд – една сцена с едно действие)

ГЕРОИ:

ПРИНЦЕСА ЖУ – провинциална 40 годишна недооценена красота;

ПРИНЦ ЛУ    – международен, немногоумен красавец – жител на столицата, той е на 53 години.

   Представяме ви самата принцеса Жу. Денят е петък около 10 часа и 30 минути сутринта. Принцесата току-що се е събудила, тя си обува на босо краче пантофките и посяга към розовото таблет-компютърче. Жу става от леглото си и сяда на писалищната маса, разгръщайки тайните, които крие таблетчето ѝ.   Докато Жу се усмихва загадъчно и от време на време свива устни, да разгледаме будоара на принцесата.   В центъра на малката панелна стаичка е разположено достатъчно голямо за принцесата легло, отрупано с жълто-розови възглавници и завивки. Отляво на леглото до стената е писалищната маса, която е и гримьорна с широко огледало, цветна осветеност и безброй, безчет шишенца, кутийки, бурканчета, флакончета и тубички. А пък от дясната страна на леглото, като швейцарската гвардия на папата е изправил снага старинен гардероб, останал в наследство на Жу от баба ѝ Юлия. Гардеробът пази строго всичките минали тайни на принцесата.   Принцесата се ядосва на таблетчето и с отмерено движение го захвърля върху неоправеното легло. Тя хваща лакочистителя, грабва парче памук и сяда на леглото да се погрижи са ноктите си.

ПРИНЦЕСА ЖУ

Обидена, оглозгана и зла все още диря запознанства. Захвърлена е моята мечта за Мъжкото Голямо Постоянство. Оплетена в измамни прежди, бродирам тъжна сивота. Престанаха да бъдат свежи на принца нежните слова.

   Без да се чуе почукване, вратата на будоара на принцесата се отваря. Нахлува мъж в скиорски костюм. Той протяга ръка с подарък към принцесата. пакетче презервативи, привързани с панделка.

ПРИНЦ ЛУ

На път за женска плът, през Пазарджик минавам. Бушуват чувствата... Кипят! Постъпи със мен както тогава, на гарата на тихия перон, под глухия и ням часовник. Възседни ме, твоят буен кон, и ме вържи като бунтовник.

ПРИНЦЕСА ЖУ

Окъпана в безброй надежди, суша си мократа глава, рисувам витите си вежди... Ах, Принце! Ти ли си това? Мъж аз мога да си купя – пакетиран Без Любов. Ползвам го... И на боклука, а след време ще си взема нов.

ПРИНЦ ЛУ

Да, бе, да! Все пак съм мъж! Какво е туй надежди свежи? Я стига! Хуквай отведнъж! Чакам те със бухнали копнежи.

   Тука принцът разтваря ръце, за да прегърне принцесата и пада пред нея на колене.

ПРИНЦЕСА ЖУ

О, принце, култова невежо! Любов е труд и постоянство. За теб поредно е премеждие, за мене ранно Християнство.

   Принц Лу гневен се изправя и хвърля по посока на принцесата подаръка си. Той ѝ обръща гръб и изчезва през вратата. Принцесата се спуща върху му, но уви не успява до го догони. Тя затваря замислена вратата. Зад гърба ѝ  като птиче изпищява таблет-компютърчето. Принцесата припва усмихнато, скача в леглото, обсебва розовото таблетче, обсипвайки го с безброй целувчици.

Край

со13032018сф