Не стигат чифт обувки за сезона
каквото наумя си - да избродя.
Със времето нахалост все се гоним -
зад мен подтичва, за носа ме води...
Не стигат сто усмивки във деня ми -
на всеки по едничка да раздам, а
щастлива - като цъфнали налъми -
пестя си маниерите на дама.
Не стигат две-три думи изтървани
в небето светлината да затулят.
Не се хабете - няма да се хвана,
имунно защитена съм от хули.
Не стигат дни... а всъщност и години,
да стихна кротка, да ми сложат дига.
Свирукайки, животът ми ще мине.
От днес. Четир'есет и пет не стигат.
© Мая Попова Всички права запазени