НЕДОСЪНУВАНО
Сънувам те в измислена реалност...
Ти имаш много трудни имена,
в които се прочитам огледално
откъм невидимата си страна.
Страхувам се от теб да се събудя
защото нямаш образ и ръце,
а пък не вярвам да се случи чудо
от паднало на пътя ми перце!
Трепти акордно роклята ми дълга!...
При мене само със сърцето си постой!
Ще ме причака делника недъгав
ей там - на най-вълшебния завой!
© Христина Радомирова Всички права запазени