Някъде, съвсем случайно мъжки силует съзрях.
Напомняше ми образ от отминалото старо време,
когато още бях дете и за любов мечтах,
когато не вярвах, че времето мечтите ми ще вземе...
Сега пораснах и чак сега може би разбрах
какво е болка, спомен, сън или мечта.
Къде ли се намирам сред всички тях,
дали спомените всъщност са лъжа ?
Помня... аз помня само любовта,
топлата усмивка, с която лягах си сред нощ.
Дали някой ангел този огън в мен приспа
или изигра си с чувствата ми демон лош? ...