Недовършена тема…
Седим на малка маса в кафенето
със моята прекрасна дружка Еми.
Разглеждаме оферти за морето
и бистрим най-различни други теми.
„Животът е...”, подхваща Еми вещо,
„наслада, но и мъка най-голяма,
че в него винаги ни липсва нещо...”
„Защо, кажи ми, Нещото го няма?“
„Ами…защото трудно се познава
и ние непрекъснато грешим.
Помни, че даром никой го не дава – ...