На lunna_sianka
Аз вярвах твърде много на късмета,
а сякаш твърде малко в себе си, признавам.
Вярвах на приятеля си, на съседа
и в суеверията много ... да, съзнавам.
Така животът не вървеше,
забулен в митове и сенки,
а личната ми драма беше,
разисквана в приятелски седенки.
Мислех си, че съм се променила,
че вече съм самоуверена и пряма,
но ето, че така ме е пленила, ...