anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
17.02.2022 г., 13:28 ч.

Недовършено 

  Поезия » Любовна
412 0 7

Писмото ми до теб е ненаписано,
а чашите ни с вино – недопити.
Защо съдбата бе така орисала –
ни Господа, ни Дявола попитах.


Любов си мислех с тебе, че споделяме,
която да е жив в сърцето корен
и тънка-тънка нишка от къделята,
а даже снимка нямаме за спомен.


Стоят ни думите недоизречени,
кънтящи глухо като в празна стая;
на нищото останали обречени
в олтара ни от гръмки обещания.


Във пазвата на юлските горещници
и в зноя на нощта изгарям жива
(като запалената свещ на грешница).
В душата злобно кучетата вият.


Във тази недовършеност, молитвено,
смирение търся на гнева във мене.
И пак потеглям, трепетно политаща,
далеч, към новото си претворение.

 

2012

 

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за мневието и забележките. Стихотворението е много старо и, в интерес на истината, не ми е много от любимите. Беше време, когато не отделях време за редакция
  • Интересно, замислящо
  • Много хубаво, Анахид!
  • И натежават последните два куплета от двойните съюзи "във".
    Първият започва страхотно!
  • Браво!!!
  • Хареса ми, само тук: “смирение търся на гнева във мене.” ритъмът малко се обърква заради ударенията. 👍
  • Много ми хареса, Анахид.
Предложения
: ??:??