Взирам се в огъня ти, недоугаснал. Още пазя твойте свещници, мъждукащи летално и безвластно, опожарили само недописани дневници.
По аурата бледа на свещта топят се безвъзвратно епилептични силуети на бясно затанцувала жена пред мъж, забравил я сред многото усещания.
Днес знам, не е за мен твоят свят и че не ме завлече в него трябва да съм благодарна. Но всяка нощ светулки на прозореца крещят, че търсят още огъня на недозапалената ни пожарност.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
хубаво казано и написано...с обич, мила Събина.