Оглушителният грохот бавно ме убива,
а в сърцето ехото отеква и застива.
Сякаш с патерици тежки са въоръжени
милиони по света души осакатени.
Все по-често, Боже, в празни погледи се взирам
и в пространството от лепкав мраз агонизирам.
А душите, смазани в желязната прегръдка,
във предсмъртни мъки и конвулсии се гърчат.
Пребивават без достойнство, гордост, чест и чувства,
със погубено човеколюбие и същност.
И отдавна са забравили, че има вяра.
Но… за ампутирани души протези няма! ...