Бели сенки, зелено небе,
сочна синя трева под краката.
Светли бръчки на черно лице
с грохот шумен пищи тишината.
Любовта ме залива с отрова,
а омразата - галещ е бриз.
С песен пленяват ме совите,
снежно лято - природен каприз.
Тишина е застлал водопада,
редом с мен хоризонта е крив.
Тук от щастие хората страдат,
радват мъките тук... - негатив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация