Неистово

11.08.2007 г., 20:48 ч.

Поезия

5.0 / 6

816 0 12

Камък, натежаваш ми в гърдите,
защо не мога да те имам ?
В очакване изтекоха очите
и всеки празен час проклинам.
Жажда си - за тебе изнемогвам,
напуква ме желанието-суша,
протягам се... оставам недокоснат,
изстискан, прималял, промушен.
Ковашки чук си - целият ме деформираш,
с движенията си променяш бледите ми форми,
опъвам се, безгласно протестирам,
на чувствата стихийни и поройни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Беше Юли
Различен...

Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
Ляво-криво, надраскано

Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
Майка

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....

Още произведения »