Неистово

4.01.2019 г., 23:54 ч.

Поезия

968 18 12

Светът затвори ме в космическа бърлога.
Ще трябва да прелистя сто по сто небета.
И да изпиша Словото от алфа до омега,
затънал в тинята сизифова на боговете.
Неистово е сгърчена на листа бял душата.
Мечтае тя спасителен отвор, за да избяга.
Звездите падат пред краката боси на Поета
от тъмни тронове след кървавия залез...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неистово

Искате да прочетете повече?

Предложения