Искам ми се да ти кажа нещо,
иска ми се, но защо?
Можеш ли да ми разкажеш нещо
за миналото си с изречение едно.
Дрогата си ти за мене,
упойващото вещество,
убиващо човека в мене,
превръщащо ме в самоубийственото зло.
Като Метадрин през вените ми до сърцето стигаш,
подлудяваш съзнанието ми добро
и подсъзнателно ме караш
като камикадзе да руша
всяко докоснало се до теб същество.
Пазя те от света като малка тайна,
пазя те като скъпоценната душа
и като от Граал ще пия аз от тебе!
О, Ти, моя красота!
Неизбежната си Ти за мене,
както същия за теб съм аз.
Ще стоя, вперил поглед в очите ти големи,
ще стоя, дорде падна на колене,
до последния си час...
© Герасим Григоров Всички права запазени