12.05.2004 г., 18:24 ч.

Неизбежно 

  Поезия
1505 0 7

Неизбежно

Обратно на земята,
но дали
ще можем да забравим
безумния копнеж от снощи.
Обичам те. А ти?
Защо най-после не докоснеш
с поглед, с мисъл
чувствата ми...
Защо най-после не признаеш,
а лъжеш себе си...
Бъди до мен напук на всичко,
за да търсим заедно мечтите си.
О, любовта, тя ни дава смисълът.
Не ме отпращай...
Обичай ме...
Както снощи...

© антония Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радо, заинтригува ме!!!Кажи ми твоята гледна точка за писането.Все пак аз едва ли съм критерий за това кога човек може да пише.Моите писания са аматьорски!
  • Радо, викай ми както искаш. Ако искаш Джон, Джонатан, Ванка, Иван, Suffer, Simba - на всичките отговарям .
  • Радвам се че ти харесва,защото е изживяно.Все повече се убеждавам че човек може да пише само, когато е нещастен.
  • Много добро попадение!
    Поздравления!
    ПП Не зная кой слага тези ниски оценки, но според мен това стихче заслужава най визоката оценка - 6.
  • Благодаря ви!
  • Съгласен съм с теб Ванка(А може ли да ти викам така,защото по-добре ми звучи отколкото да ти пиша ника или да ти казвам Иван)Оценка 6 и от мен
  • Много добре, може да се изчисти малко за да стане по-лесно за четене, но и така си успяла да постигнеш едно много високо ниво.
Предложения
: ??:??