Те птиците по пладне натежават
и аз така – почти до неизбежност
тогава се забраждам с окончания
и сякаш съм готова да те срещна
тогава пиша много дълги изречения
и още толкова скъсявам в рими
сортирам ги по цвят да ти ги пратя
преди дъждът навън да ги отмие
и чакам ненадейно да прогледнеш
отвъд надвисналите думи
отвъд причините да ги изричам
отвъд браздата помежду ни... ...