beti
421 4580
9.05.2018 г., 22:44 ч.

Неизбежност 

  Поезия
1420 8 14

Те птиците по пладне натежават

и аз така – почти до неизбежност

тогава се забраждам с окончания

и сякаш съм готова да те срещна

тогава пиша много дълги изречения

и още толкова скъсявам в рими

сортирам ги по цвят да ти ги пратя

преди дъждът навън да ги отмие

и чакам ненадейно да прогледнеш

отвъд надвисналите думи

отвъд причините да ги изричам

отвъд браздата помежду ни...

защото някъде по пладне натежават

крилете ми с отлитащите облаци

и аз след тях безмълвно отеснявам

до залеза... до люляците в двора ти...

...

 

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Поезия която покорява!
  • Лина!
    ... и аз твоите, Ани!
  • Обичам думитет ти, Бети!
  • Да, Бети...
    "... и чакам ненадейно да прогледнеш
    отвъд надвисналите думи
    отвъд причините да ги изричам
    отвъд браздата помежду ни..."
    Знам!
  • А аз толкова ги обичам камъните... знаеш, Лина...
    Много благодаря на всички ви! Радвам се, че намерихте нещо за себе си в думите ми!
  • Много ми хареса, Бети!
  • Красиво!
  • поезия!
  • Много красива творба, поздравления и от мен!
  • Бети, прекрасно е! Знаеш как да оставиш следа в душите на читателите си, за което ти благодаря!
  • Поздравявам те, Бети, за онова, което съпреживях на страничката ти днес... Хората са научени да вярват, от поколенията преди тях, че камъкът си тежи на мястото и че казаната дума е хвърлен камък, но никой не се взира в съдбата на "камъка", за да осъзнае копнежите на множеството песъчинки и техните желания да са по-близо до онова, което обичат от все сърце. Сърдечни поздрави!
  • Хубаво!
  • Прекрасен стих...
Предложения
: ??:??