24.04.2013 г., 9:05 ч.  

Неизбежност 

  Поезия » Любовна
1349 0 2



Здравей, любов, ти моя, най-голяма!

Потърсих те, за да те видя пак!

Мога да остана тук, но няма!

Трябва, но не зная още как!


Сега ще тръгвам! Скоро ще се върна!

Ти само чакай! Чакал си преди.

Побягнах. Бягам без да се обърна.

Усещам, че обърнал си се ти.


Отмина време и се срещаме пак тук,

във този град, във който сме родени.

Различна ли съм? Ти си също друг,

но пък животът низ е от промени.


Стоиш пред мене истински желан,

докосваш и ръката ми със нежност.

Не си отивай, мой реален блян!

Вземи ме с тебе, моя неизбежност!

 

© Юлия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??