Скиташ полумъртъв –
ден след ден,
ден за ден.
Тялото се движи,
а душата гние.
Времето сякаш спира.
Животът не е живот.
Секунди като часове.
Обръщаш се назад.
Виждаш себе си на голям екран
в една прожекция с трагичен край.
Куршуми с чувства,
куршуми с гадост,
куршуми с злоба –
прелитат край теб.
Като в стар филм
погледът ти – черно-бял.
Патрон в гърдите ти се скрива –
ето втори, трети, четвърти.
Напоени с отрова,
носят твоята смърт.
Изстрел след изстрел,
куршум след куршум –
усети ли края?
Безсилен, примирен –
спираш и зачакваш.
На големия екран зад теб
изписва се ,,Дъ Енд".
И пак мъртвешка тишина
спусна се над града.
© Соня Николова Всички права запазени