Колко думи останаха неизречени,
да потънат в забрава те са обречени.
Но забравата няма да отнеме,
нашите спомени, нашето време.
Колко болка се крие в сърцето,
дори и то ми бе нежно отнето.
Но болката върна се тука,
и само болка и мъка и мъка....
Колко чувства останаха в мене,
да ги пазя е истинско бреме.
Но без тях ще е празно и пусто,
сили имам, щом е истинско чувство. ...