Градим мостове с години,
а ги рушим само за миг.
Всяко едно притаено мълчание
някога се превръща във вик.

Обещания празни на вятъра, 
разпилени на пепел и прах.
Хиляди думи остават неказани
от сковал сърцата ни страх.

Стени високи, за да се крие,
всичко що ни боли.
И сълзите да се изпият,
нищо да не личи.

Времето на Земята е буря в океан.
Капка, светкавица, гръм и си до там.
Изходът за всички ще бъде един,
ала пътят до него – непредвидим...