Погледни ме,
погледни мъката, стаена в очите ми,
тази, пред която дори и думите замлъкват.
Не свеждй глава,
поеми отговорността поне веднъж,
сега е времето да бъдеш мъж.
Аз няма да крещя,
няма да обиждам,
нито ще те моля,
Само погледни в очите ми,
там е всичко неизказано.
Там ще видиш себе си,
такъв, какъвто ти реши да си.
Само погледни в очите ми,
а после, ако можеш, забрави...
© Илияна Стефанова Всички права запазени