Неизплакан спомен
Треперят в погледа ми плахо две сълзи,
нощес в мъглата вятър бурен ги довя...
те спомен са от тебе, пращаш ми ги ти,
осъмвам будна, пак не мога да заспя.
А вън денят се ражда с весела усмивка,
в прозореца оглежда се сънливо утринта,
ще скрия себе си под бялата завивка...
не искам слънцето да види моята тъга!
Треперят в погледа ми, зъзнат две сълзи,
изплача ли ги, твоя спомен ще загубя...
ти беше моя радост, някога, преди... ...