nezemna (Неземна)
355 1168
12.04.2017 г., 13:50 ч.

Неизплакана 

  Поезия » Любовна
365 2 4

 

Криеш ме,  от себе си дори,
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря... да ме вае.

Криеш ме, но аз съм в твоя дъх,
издишваш ме болящо в самотата,
изкачваш смело сам  пореден връх,
и стискаш във окото си сълзата.

Оставам неизплакана... нали?
Застинала в студената реалност!
А истината в мислите крещи,
живота ни един без друг... формалност.

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Неземна, мъжките сълзи текат навътре. Посоката е само една – към сърцето! И ти си го почувствала истински, защото да си неизплакана, означава да си обичана! Поздравления за стиха!
  • Без любов, не се живее и трябва да я показваме. Поздрави, Неземна!
  • Почти живот за още малко!🐎
Предложения
: ??:??