Пак гледам телефона и се моля
след кратък звън да чуя твоя глас...
Ти гледаш телефона и се молиш
този път да те потърся аз...
Но телефоните стоят безмълвни,
часовете бавно се изнизват
и неизказаните думи като ледени стрели пронизват
както мен и всяка моя мисъл романтична,
така и теб - ти, който вярваш, че съм безразлична...
Не съм! Не бях,
макар "Обичам те!" така и да не казах.
Обичам те и съжалявам ...