Ти знаеш ли как ти личи, когато си плакала?
Плътта по скулите като тесто е бухнала.
Отдавна втасала, тъй дълго чакала
да бъде искана,
да бъде вкусена.
И в рехавата светлина на уличните лампи
сякаш взирала си се безброй години.
Да мине той и да поспре за малко,
да те погледа.
После да отмине!
И стъпките му бавно да заглъхват
до утрешното му среднощно свиждане. ...