Преди се побираше кротко в гърдите ми,
сега като легна - отдолу ми ръбиш
и някак желязно ме стискаш за гърлото.
Как внезапно порасна така, неконтролируемо?
Сякаш птица в кафез по стените се блъскаш,
после плахо се свиваш ранена във ъгъла!
И те бутам навън. Нежелана си, тръгвай си!
Няма място за теб в моя свят отделено!
А ти виеш гнездо и усмихваш се свъсено,
на плещите помъкнала цяла вселена.
Неизказана обич, с очи неизречена -
нямаш право на толкова своеволия! ...