НЕЖЕЛАНА ЗИМА
Ако ли някой ме попита-
искам да бъде златна есен.
Да няма зима мразовита,
да е животът ни по-лесен.
Но зима зла не пита мене.
Пристига властна и сърдита.
Дошло е вече нейно време
и тя се вихри страховита.
И пусто вече е полето,
дърветата са оголели.
Оловно-сиво е небето
и ветрове са пощурели.
Събрала пъстрата си дрешка
и есента е отлетяла,
неискана, но пък без грешка,
при нас пристига зима бяла.
Кога ли зимата пред мене
и мойте двери ще разтвори,
от устни дъх ще да отнеме
и с леден ключ ще ги затвори?
А любя аз живота труден,
при него искам да остана.
Сега го виждам все по-чуден,
затуй е зима нежелана.
Искам аз да бъде есен златна -
здрава, ведра, благодатна.
© Анка Келешева Всички права запазени