Ще направя препратка стара,
която до днес жива е, смъртоносна рана,
трагедия, ирония голяма,
която вътрешно още кънти,
външно всеки ден трепти.
Нежелана тръпка,
чужд неприязън,
най-познатото ми чувство е боязън.
Защо?!?
Какво, как, къде се сгреши?
Защо моят мур така реши -
виновността да изпитвам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация