Тъй нежно, мила, ти ухаеш -
на рози, на пролетни цветя,
с дъх омаен сетивата ми ласкаеш
и сякаш знаеш, че не мога да ти устоя.
Поглеждаш нежно, пак флиртуваш,
обгръщаш ме със аромат,
в очите ми с любов рисуваш,
макар за тебе да съм непознат.
Със всяко вдишване се влюбвам,
изгубвам се във твоя цвят,
ухание и мирис ме вълнуват,
като сън е пъстрият ти свят.
Тъй нежно, мила, ти сияеш -
обгърната от есенни листа.
Обичам те, но вече ти го знаеш,
със теб не ще увехне любовта.
О’ Донован
© Пламен Николов Всички права запазени