Душата ми в унес заспива,
че ти си тъй красива,
че в нея нежен плам
гори, макар и да съм сам.
И тоз плам ме успокоява,
кога душа се натъжава
и тя за болката ти прощава,
макар самичка да остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация