Нежен шепот

Музика нежна и малко тъжна

събужда моя зов в зори.

Сърцето започва силно да тупти

от умиление към теб.

Сладостно усещам гореща тръпка

и пеперуден шепот ме гъделичка,

потапя ме в опиваща нежност.

Тъжна музиката продължава,

душата ми до твоята се доближава.

Усещаш ли моя трепет ти?

Какво е това чувство,какво?

Нещо по-вече от любов, нали?

Заспивам сама, но ти си в мен

в мисли, прегръдки и свидна любов.

Чакам близост и богослов

за миг да отпусне гърдите.

Умът ми,молещ от жажда,

устните тихо шептят!

Слънце мое, любов моя,

сърце мое...

Отговор идва толкова  чакан!

"Обичам те и аз!"

И от тази нежност подарена

душата ми литва в небесен простор.

Сутрин се събуждам молеща,

преплела ръце в молитва

и отново търся нежността ти,

парченце щастие да ми  подариш.

Аз успявам ли да стопля нежно

сърцето ти с моята любов?

Толкова ми става леко.

Не спирай, свиден мой, не спирай...

Всяка утрин дарявай ме с твоето сърце.